В търсене на бели мрени или "големите надежди"

 

На 15.10.2020г. реших да посетя р. Дунав край село Връв. Мястото е известно, с това че държи добра популация на един мой любим вид - бялата мряна. Беше седмичен ден и нямаше други освен мен. Дори и през почивните дни, риболовците не са много и липсата на ежедневна преса предполага добър риболов. Дъното бе с равен остър наклон, покрито с дребни камъчета. Течението силно и мощно, на 13м. от брега беше около 3-3.30м дълбочина. Всичко говореше за идеална локация за мрени, скобари и морунажи. 

    От към храна не бях взел нищо претенциозно - базова БГ захранка за река, Timar River Plus Big cheese (доста е едра и "понамирисва" на сиренце), половинка галета, около литър фина троха и малко от по-едрата, пакет замразена царевица и 200гр. бял. Галетата овлажнявам отделно защото пие много вода, след което овлажнявам захранката. Като поемат, минавам на сито галетата и след това добавям готовата захранка. Сложих и около литър глина от ронливия бряг зад мен. Стана доста тежка и плътна храна, но все още ме притесняваше силното течение и солидната дълбочина, затова пресях около 1,5 пайнта (обема на синята кутия) с ситни камъчета и ги добавих в храната за допълнителен баласт. Накрая добавих половината троха и с нетърпение оформих 8 топки с размер на грейпфрут. 
Отказах се от всякакво къпиране, защото големината на топките, който бих могъл да вкарам щяха да са с мотото "не съм от тук и съм за малко". Тежки големи топки и "Монтански" къпинг от ръка". Червеите и царевицата бях решил да вкарвам с байтдропер. 
До тук добре. Бях подготвил 2 топ сета - единият с плътен ластик 1.4 с основно 0.16, повод 0.14 с 12ка кука и плувка тип буре от 5 грама с оливетка и вирбел под нея. Другият беше с кух ластик 1.6 с основно 0.20, повод 0.16, пак с 12ка кука и с 8 грамова близалка. 
    Захраних с 8 топки и от тук мъката започна. След първия половин час имах някакви индикации и нито едно попче, което беше някакво успокоение. Почнах да пускам байтдропери по-често и се появиха кълванета, но това което установих е, че храната просто изчезваше. Течението беше много бързо и наклона много голям, това което подозирам е, че топките се изтъркулваха навътре и надолу по течението след 10 минути максимум. Просто нямаше как да задържа храната на едно място. Започнах да слагам малки камъни във всяка топка и да ги хвърлям метър по-към брега. 

    Това до някъде даде резултат и хванах първата си риба. Да, беше бяла, но мренка. Това ми даде надежда продължих по същата схема. Забелязах, че кълванета идваха малко след всеки байт дропер. Явно червейчетата и царевицата попадаха между камъните и рибите идваха да ги събират, докато захранката просто бе отнасяна от течението. Явно беше, че само байтдропера вкарваше риби. Имах половин литър троха, която щеше и тя да влезе с байтропер.

    Улових 5-6 невръстни мренчета, но нямаше следа от баба им или поне кака им. Кълвеше на изтичане само на бурето. След поредният байтдропер, ластика разпъна доволно и рибата замина с куката ми. Тежко поражение. Една хубава мряна на щеката може да осмисли всеки излет, но уви не успях да я видя дори. До края на деня успях да уловя един морунаж, който се откачи пред кепа. 
    Като заключение мога да кажа, че именно трудният и тежкият риболов дава най-много. От неуспехите можем само единствено да се учим. Това, което аз разбрах от този излет е: при голям наклон и силно течение по-добра работа вършат частиците(бели червеи, пинки, коноп, пелети, кус-кус и т.н.) свалени с байтдропер. Тъй като са малки, те попадат между камъчета и успяват да създадат хранителна пътека. Другият урок е, че Дунав е голяма река с тежки условия и големи риби, които изискват солидни такъми. Ако искаме да изкараме бяла мряна на щека, трябва да забравим за мачовите такъми, защото понякога "птичето каца само веднъж на рамото". 

Все пак успях да хвана целевият вид риби, макар и малки. Определено ще се върна пак на същото място, но този път ще съм си научил урока. 😏